Непознатите “планети”, в Слънчевата система


Седна, е планета джудже. Открита на 29-ти Март 2003г. Седна е най-далечния наблюдаван обект от Слънчевата система.

Седна има силно ексцентрична орбита, максимално отдалечена от Слънцето на 942 астрономически единици! (1 Астрономическа Единица е равна на разстоянието от земята до Слънцето – 149 600 000км.)
Когато е там, Седна е повече от 1000 пъти по-отдалечена от Слънцето в сравнение със Земята и получава по-малко от една милионна част от слънчевата енергия (трудно би хванал тен на кожата, ако решиш да прекараш там лятната си почивка). Обектът е открит на разстояние 90 АЕ от Слънцето, приближавайки най-близката част от орбитата си – 76 АЕ, благодарение на което е бил и открит. Седна е обектът в Слънчевата система, наблюдаван от най-голямо разстояние! (снимка 1 и 2)

Това, че откриваме нови малки планети в нашата собствена Слънчева система, вече не е такава изненада, каквато беше преди. Изненадата е за по-възрастните астрономи и то не поради нещо друго – а защото Плутон е открит през 1930 година по случайност (Плутон е открит от Клайд Томбо, съвсем случайно! Той открива Плутон, докато търси неизвестната “Планета Х”, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези “отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава, ей така да си знаеш, а и като доказателство, че очилатковците също грешат)…

Едва десетилетия по-късно става ясно, че Плутон не е изключение, че има много други малки планети-джуджета като него, като например Ерида или Куаоар. Оказва се, че там, където се намира Плутон, има подобни обекти, които са част от пояса на Кайпер – (Елида е втората най-голяма известна планета джудже в Слънчевата система след Плутон. Имаше дискусия в астрономическата общност дали това ще е десетата планета от Слънчевата система. Въпросът приключи през август 2006г., когато на конгрес на Международния астрономически съюз (МАС) се прие нова дефиниция за планета, според която Плутон, заедно с Ерида, Макемаке, Хаумея и Церера са включени в нов клас – планети джуджета. Голяма тъпотия но пичовете предполагат, че занапред ще откриваме стотици подобни обекти с този размер и ще стане хаос с бройката. Хората и сега трудно изброяват повече от 5-6 планети…)

Планетите-джуджета отвъд Кайперовия пояс са по своему много интересни и различни от тях. Седна бе открита през 2003 и оповестена през 2004 година. Седна прави една обиколка около Слънцето за 11 400 земни години – толкова продължава една местна година (поясът на Кайпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ. И представлява околозвезден диск, разпростиращ се отвъд планетите (снимка 3).

Поясът на Кайпер

Новооткритата наскоро 2012 VP113, която все още няма тривиално име освен тъп прякор – “Байдън”, се намира в т.нар. вътрешен облак на Оорт. Тук говорим за обекти, които са на разстояние 80 астрономически единици от Слънцето. Но същинският облак на Оорт се простира на 50 000 астрономически единици, т.е. на близо една светлинна година от Слънцето (За Облака на Оорт се предполага, че има форма на сфера съдържаща комети и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 000 до 100 000 АЕ. Облакът на Оорт е остатък от първичната мъглявина, от която преди 4,6 милиарда години се се формирали Слънцето и планетите. Според теорията, облакът на Оорт съдържа милиони кометни ядра, които са стабилни поради факта, че се намират на значително разстояние от Слънцето и слънчевото лъчение, което получават. Нови комети биват постоянно отклонявани на орбити, преминаващи през вътрешността на Слънчевата система (представи си кръгла билярдна маса, голяма маса, в периферията й има много билярдни топки. Когато една удари друга, тя поема по траектория, която може дя пресече центъра на масата, където пък е на орбита нашето родно село Земя. Именно от това място идват всички комети в Слънчевата система. Там се зараждат, набират скорост от притегателната сила на Слънцето – гравитация – минават покрай него, затоплят се и започват да се изпаряват, буквално, от което ти виждаш красивите опашки на кометите! На бас, че това не го знаеше… Снимка 4)

Облакът на Оорт и каменните ядра около слънчевата система.

Първоначално учените са считали, че там могат да се намират гигантски планети с размера на Юпитер или Сатур (хипотезата за прословутата Планета Х, Нибуру е все така недоказана и няма нужда да вярваш на периодичните публикации на конспиратори, че всеки момент ще ни връхлети и ще ни види сметката). Днес наблюдения от инфрачервени телескопи почти категорично опровергават подобни хипотези! Но да – обекти с размера на Земята могат да съществуват. Дали наистина има и ще бъдат ли открити?

Остава да видим. Факт е, че през последните години откриваме нови и нови небесни тела, включително планети-джуджета в далечната Външна Слънчева система. Става интересно. И ще става по-интересно. Е, не толкова интересно колкото крайния изход от драмата с Кобрат Пулев и Суши.
От терасата в Аспарухово – толкова!

Вашият коментар