А бедните българи търкат ли, търкат талончета


Защо бедните продължават да бъдат бедни в България и извън нея?

А бедните българи търкат ли, търкат талончета

През изминалата 2018 година 22% от българското население или 1.5 млн. души, са били под прага на бедността. Според данни на Световната банка, процента на бедните хора в България само се е покачил от 18.4% през 2005 до сега, тоест българите продължават да бъдат най-бедните Европейци въпреки милионите европейско финансиране, които получаваме.

Далеч съм от амбицията да коментирам всякакви икономически, политически или социални фактори, като нивото на корупция и злоупотреби с европейско финансиране, защото това не влиза в моята експертиза като психолог. Бих искала обаче да представя един психологически феномен, който би могъл да обясни защо бедните остават бедни както е в България и защо голяма част от българските гласоподаватели продължават да реагират така неадекватно по време на избори и да гласуват за политически формации, които не защитават интересите на обедняващото население, а на формиралата се олигархия в България.

В книгата си „Недостиг: Защо да имаш толкова малко, означава толкова много“, психологът Eldar Shafir и икономистът Sendhil Mullainathan показват чрез множество научни изследвания, че НЕДОСТИГЪТ, какъвто изпитва всеки човек, който трябва да преживява с доходи по-ниски от жизнения минимум, ни кара да фокусираме вниманието си предимно и само върху този недостиг. С това автоматично се намаляват интелектуалните ни капацитети за справяне с други проблеми, като например да вземем обосновано решение за коя партия да гласуваме.

След втората световна война, екип от учени извършват експеримент с 36 мъже, като ги подлагат на глад, за да видят как тялото и психиката им ще реагира. Освен, че техният метаболизъм се забавя с 40%, тези мъже са обсебени от мисълта за храна. Недостигът на храна завладява на подсъзнателно ниво техния ум и те са неспособни да мислят за нещо друго. Явление, което на нас ние е познато от българската поговорка: ‘Гладна кокошка просо сънува’. Тези, които скоро са се подлагали на диета, знаят за какво става въпрос.

Чрез друг експеримент психолози доказват, че начина по който възприемаме реалността също се променя при недостиг. Те карат ‘бедни’ и ‘заможни’ деца да определят размера на парични монети. По-бедните деца значително надценяват размера на монетите, на тях монетите им изглеждат по-големи.

Тази реакция на човешкото съзнание има за цел да увеличи шансовете ни за оцеляване като се справим по-бързо с неотложните нужди. В повечето случаи  обаче, това обсебване с недостига ни пречи. Умственият капацитет, с който разполагаме, можем да измерваме под формата на флуидна интелигентност и когнитивен контрол.

Флуидната интелигентност е ключов ресурс, който влияе върху начина, по който обработваме информация и вземаме решения, докато когнитивния контрол ни спира да реагираме импулсивно и неразумно. Когато човек изпитва недостиг, тези умствени компоненти са ограничени и това ни прави ежедневно по-малко проницателни, по-малко трезвомислещи и по-неразумни.

Добра илюстрация на този феномен са именно хората с ниски доходи, защото те са по-склонни да се пристрастят към хазарта. Колкото и да е неразумно те дават последните си пари, за да си купят билетче от лотарията с надеждата, че бързо ще подобрят финансовото си състояние, с което още повече обедняват. Всеки втори българин търка лотарийно билетче, показва проучване (виж тук). Така хазартната индустрия процъфтява у нас през последните години за сметка на бедните, които продължават да обедняват. Дали не е време да им помогнем да осъзнаят как умът им подсъзнателно ги подвежда, за да могат да излезат от този омагьосан кръг? Все пак резултатите от политическите избори засягат всички нас.

Автор: д-р Ирина Георгиева


Вашият коментар