Вирусът – Религия

Възможно ли е вярата в божества и митични същества, както и религията – да се дължи на вирус, който да предразполага към безусловно верую човешкият мозък?

Подсъзнателните представи за свойствата на божествата удивително си приличат при различните култури, независимо от кардиналните различия на самите религии, т.е. осъзнатите вярвания.

Това сходство може би произтича от особеностите на човешката памет. Експериментите са показали, че хората по-добре запомнят историите в които име две съставни части: естествената, реалистична човешка психология (мисли, намерения) и чудеса, т.е нарушението на физическите закони (преминаване през стени, левитация и т.н.).

Очевидно тази специфична черта на човешката памет е могла да съдейства на успеха с който се налагат легендите за божествата.

Още една специфична особеност на нашата психика е уменитео да встъпваме в „социални отношения“ с лица, които в момента отсъстват. Без тази особеност не биха могли да съществуват големи колективни общности. Какъв ред може да има в йерархичната структура на племето, ако членовете му изпълняват своите задължения само в присъствието на вожда или родителя?

Способността да се поддържат отношения с „идеалният образ“ на човек който не присъства е много полезна адаптация, но тя има неизбежни „стъранични ефекти“. Сред тях са такива широко разпространени явления, като стабилни, реалистични и емоциаонално наситени „взаимоотношения“ на хората (особено децата) с измислени персонажи, герои, починали роднини и въображаеми приятели.

От тук към религиозните вярвания има само една малка стъпка.

Проучването на компулсивното (маниакално) поведение в животните и хората (включително у децата и психично болните) помагат да се разбере природата на ритуалите – повтарящи се стереотипни действия изпълнявани с удивителна упоритост, които като правило не дават никакъв видим резултат.

В мозъкът на човека и животните има сложни „защитни“ схеми помагащи да се избегнат хищници и други опасности (например инфекции). Активацията на тези схеми води до защитни поведенчески реакции (оглеждане за хищници, облизване на козината, пощене за паразити и т.н.). Хиперактивацията на тези поведенчески схеми може да доведе до патологически форми на поведение. Религиозните предупреждения за „нечистота“, за невидима опасност от страна на зли духове и бесове несъмнено попадат на подходяща почва. Затова и съответните ритуали като „очистване“ и „заграждане на свещенно пространство“ изглеждат психологически привлекателни.

Хората се отличават от другите примати със способността да образуват много големи общности от индивиди. които нямат роднинска връзка. Това поведение изисква извънредно много ресурси в интелектуален план. При маймуните има строго определено съотношение между размерите на мозъка и максималния брой на социалната група. Въз основа на това съотношене може да се изчисли,че човешкият мозък е в състояние да обезпечи ефективно функциониране на група от не еповече от 150 индивида. Въпреки това хората отдавна образуват много по-големи социални групи и в повечето случаи това им дава огромно адаптивно преимущество.

За социалното общуване при маймуните се изразходват толкова големи интелектуални ресурси, защото те използват механизъм на взаимен алтруизъм (ти на мене, аз на тебе), за който механизъм е необходимо да се познава лично всеки индивид от групата и да се поддържат някакви отнощения с него, да се помни историята на тези взаимоотношения и да се познава репутацията на всеки член на социалната група.

Мозъкът на човека не е могъл да се увеличава до безкрайност, поради което е възникнала необходимостта от специални механизми, които биха направили възможно функционирането на по-големи социални групи, в които не всички членове се познават лично. Един от тези механизми е способността да се подават, разпознават и оценяват сложни, ресурсоемки и трудно фалшифицируеми сигнали, чиито смисъл е „аз съм свой“, „аз съм един от вас“, „можете да ми се доверите“…

Религиите са съумяли да използват тези механизми свойствени на човешката психика за своя изгода. Не случайно в много религии се придава голямо значение на ресурсоемки, трудни и изнурителни ритуали и вярвания, които изглеждат чужди и нелепи на представителите на други религиозни групи. Често се счита за положителна черта в нещо особено нелепо, защото в точно в това „нещо“ е трудно се повярва изобщо. По такъв начин членовете на групата демонстрират на останалите лоялност и готовност да следват нормите на социалната група просто защото „еди какво си така е прието“.

Допуска се, че в бъдеще науката ще може да открие факти потвърждаващи ролята на способността за адаптация и приспособимост в готовността на хората да приемат религиозни идеи. По мението на изледователя болшинството данни сочи, че религиозното мислене е неизбежно следствие (страничен ефект) от обределени, в това число и адаптивните механизми на нашата психика.

Религията ни представя опростени, идеализирани и концентрирани образи на отсъстващи важни личности и усилени и силно стилизирани комплекси от „защитни действия“.

По такъв начин произходът на религиозните виждания не се явява нещо особено уникално, а и в мозъка няма специален отдел занимаващ се с тях. Различните мозъчни структури са отговорни за различните аспекти на религиозното мислене и поведение (моделирано отношение с отсъстващи или въображаеми лица, ритуални действия, демонстрации на лоялност и т.н.). Идеята за Бог ни се струва убедителна по едни причини, ритуалите привлекателни по други, а моралните норми ни изглеждат естествени по трети.

Трябва да подчертаем, че съвременните научни данни встъпват в рязко противоречие с едно от ключовите твърдения на болшинството религии, а именно, че съществуващите религиозни системи са възникнали въз основа на пряко вмешателство на някакво божество придружено с чудеса и т.н. Съвременните научни данни убедително свидетелстват, че за възникването на култ или религия не са необходими никакви чудеса. Единственото нещо необходимо за възникването на вяра в някакво свръхестествено същество или божество – е само обикновен човешки мозък обработващ информацията по най-естествен за него начин.

Узнаването на тези факти най-вероятно по никакъв начин няма да разколебае вярващите в истинноста на тяхната вяра. Религиозното мислене е най-удобната и естествена за човек форма на мислене, която не изисква от индивида специални усилия. Неверието в свръхестествени сили изисква съзнателна и упорита работа над себе си, работа насочена срещу нашите ествествени психически склонности.

Поради това, неверието не е стока за масовия потребител.

Leave a Reply

Please Login to comment
  Subscribe  
Notify of