Лековерието убива!


Защо е нужно да учим? Колко време имаме, преди всички, да се превърнем в джумерки от въглерод? Кои са начините да предотвратим края на нашите гени като живи същества? В момент, когато глупав музикален изпълнител чупи рекорди по продажби на книгата си, а в медийното пространство едно от най-епохалните научни открития губи ролята си заради скандал в телевизионно предаване – ти даваме възможност, да направиш плах опит за възприемане на същността и да решиш кое е по-важно, поддържаните вежди или смъртта на природата – въобще.


В своите „Проповеди към гърците“ (написани около 190 г.), Климент Александрийски – един от отците на ранната църква – отхвърля езическите вярвания с думи, които днес може би ще ви се сторят малко иронични:

И наистина, ние сме далеч от това да позволим на зрели мъже да слушат подобни приказки. Дори и когато плачът на нашите собствени деца – както се казва – кара сърцата ни да се късат, ние пак имаме навика да им разказваме невероятни истории, за да ги утешим.

В наше време стандартите не са толкова сурови. Разказваме на своите деца за Дядо Коледа, за Великденския заек и за феи и гномчета – все по причини, които намираме за оправдани от емоционална гледна точка, – но развенчаваме тези митове, преди да са станали големи. Защо се отказваме от тях? Защото тяхното добруване като възрастни индивиди зависи от това да познават света такъв, какъвто е. Тревожим се – при това напълно оправдано, – когато срещнем възрастен, който все още вярва в Дядо Коледа… (или във вечната любов, нали)

Както пише философът Дейвид Хюм, при доктриналните религии:

Хората не смеят да признаят дори пред собствените си сърца съмненията, които изпитват към тези неща. Те се позовават на абсолютната вяра и крият от самите себе си истинското си неверие – с най-категорични твърдения и самоуверен фанатизъм.

Това неверие има сериозни морални последици, както описва американският революционер Том Пейн в „Ерата на разума“:

Неверието не се свежда до вярване или невярване. То се изразява в това да заявяваш открито, че вярваш в нещо, в което не вярваш. Невъзможно е да се изчислят моралните вреди – ако мога така да се изразя – които мисловните лъжи са нанесли на обществото. Когато човек дотолкова е покварил и продал целомъдрието на ума си, че да е отдал професионалната си вяра на неща, в които не вярва, той вече се е подготвил за извършването на всяко друго престъпление.

Т. Х. Хъксли е предложил следната формулировка:

Основата на морала е да… се откажем да вярваме в неща, за които няма доказателства, както и да спрем да повтаряме неразбираеми предположения за неща, които са отвъд възможностите на нашето познание.

Всички – Климент, Хюм, Пейн и Хъксли – говорят за религията. Но голяма част от нещата, които са казали, имат и по-общо приложение – например към всепроникващия фон от натрапчиви внушения, които съпътстват нашата комерсиална цивилизация. Има една група реклами на аспирин, в които представящи се за лекари актьори разкриват, че конкурентният продукт съдържа само толкова от болкоуспокояващата съставка, която препоръчват специалистите – но не ви казват коя е тази съставка. Докато техният продукт съдържа много по-голямо количество (между 1,2 и 2 пъти на таблетка). Затова купувайте техния продукт. А защо просто да не вземете две таблетки от този на конкурентите? Или да вземем аналгетика, който действа по-добре от продукта на съперниците, който е с „нормална сила“. Защо да не вземете конкурентния продукт, който е с „добавена сила“? Като, разбира се, те не ви казват за тези повече от 4 хиляди смъртни случая на година, които се дължат на употребата на аспирин, нито за петте хиляди очевидни случая на бъбречни заболявания, резултат от приемането на ацетаминофен, от който най-продаваната разновидност е тиленола. (Това обаче може да е случай на корелация без причинно-следствена връзка.) На кой му пука, коя зърнена закуска съдържа повече витамини, когато и без друго пиете витамини със закуската? По същия начин — какво значение има кой антиацид съдържа повече калций, при положение че калцият има отношение към храненето, но не и към гастрита? Комерсиалната култура е пълна с подобни залъгалки и извъртания, които са за сметка на потребителя. Не се предполага да питате. Не мислете. Купувайте…

Платените реклами на различни продукти, особено ако включват истински или самообявили се експерти, представляват истински дъжд от заблуди. Те изразяват презрение към интелекта на потребителя. Въвеждат коварната поквара на популярния подход към научната обективност. В наши дни дори има реклами, в които истински учени — включително много уважавани специалисти — хвалят разни корпорации. Те показват на хората, че и учените са готови да го направят за пари. Както предупреждава Том Пейн, свикването с лъжите подготвя основите за много други злини.

Ето реален пример на част от програмата на общество от хора, лишени от “здрав разум” и неподлагащи на съмнение и критика, това, което им носи наслада…
Става въпрос за все по-голяма група от хора. Изключително съмнителни специалисти хвалят изключително съмнителни продукти. Ето някои от презентациите: „Как уловените кръвни протеини предизвикват болка и страдания“, „Какво са кристалите – талисмани или камъни?“ – Последното продължава по следния начин: „Както един кристал може да фокусира звукови и светлинни вълни за радиото и телевизията“ – това издава остаряло неразбиране на принципа на функциониране на радиото и телевизията – „така той може да усилва и духовните вибрации за настроения по правилния начин човек“. А, ето и още една: „Завръщането на Богинята – демонстрационен ритуал“. Или друга: „Синхронизмът – изживяване на познанието“. Последната лекция ще бъде изнесена от „брат Сноян“. Я да видим на следващата страница: „Ти, Сен Жермен, и изцеление с виолетовия пламък“. Продължава по същия начин, с огромен брой реклами за „възможностите“ – в ограничения спектър от съмнителното до измамата – които се предлагат на Изложението на здравия живот.

Объркани жертви на рака тръгват на поклонничество до манастир, където „лечители“ – след като са скрили в ръката си късче от дроб на пиле или сърце на коз – се преструват, че проникват в тялото на пациента и извличат болната тъкан, която след това триумфално показват. Лидерите на западните демокрации редовно се консултират с астролози и мистици, преди да вземат важни за държавата решения. Когато обществеността ги притиска за резултати, органите на полицията, на чийто гръб тежи неразкрито убийство или липсващо тяло, се обръщат към специалисти с „извънсетивни възприятия“ (които никога не предлагат нещо различно от това, което здравият разум предполага, но – поне екстрасенсите така твърдят – полицията продължавала да ги търси). Някой ясновидец обявява пробив от страна на противникова нация и Централното разузнавателно управление – по настояване на Конгреса – влага парите на данъкоплатците в това да провери дали е възможно само с концентрирано мислене да бъдат локализирани подводници в океанските дълбини. Някой „медиум“ заявява, че е открил нови залежи на природни богатства – с помощта на махало и карта или с багетистка пръчка от самолет. Австралийска минна компания му плаща авансово огромен хонорар – без уговорка да бъде върнат в случай на неуспех – и му обещава дял от експлоатацията на рудите в случай на успех. Така и не намират нищо. Капки влага избиват по статуи на Исус или по стенописи с Дева Мария и хиляди добросърдечни хора си тръгват с убеждението, че са станали свидетели на чудо.

Всичко това са случаи на доказана или вероятна измама. Появява се някаква заблуда – понякога невинно, но с малко допълнителна помощ, друг път с циничен умисъл. Обикновено жертвата е обхваната от някакво силно чувство – удивление, страх, алчност, мъка. Лековерното приемане на измамата може да ви струва пари. Това има предвид П. Т. Барнъм, когато казва прословутата фраза: „Всяка минута се ражда по един балък.“ Но може да бъде и много по-опасно и когато правителствата и народите загубят способността си да мислят критично, резултатите биха могли да бъдат катастрофални – независимо от това колко много съчувстваме на захапалия въдицата.

Цигарената индустрия има оборот от над 800 милиарда долара на година. Тя признава, че има статистическа корелация между пушенето и рака, но – поне според нея – няма причинно-следствена връзка. Това предполага, че е налице някаква логическа заблуда. Какво може да означава това? Може би хората с наследствена предразположеност към рака имат и наследствена предразположеност към водещите до пристрастяване наркотици – по този начин би се получила корелация между рака и пушенето, без обаче да има причинно-следствена връзка. Могат да бъдат измислени и други, още по-невероятни аргументи. Това е една от причините науката да настоява на провеждането на контролни експерименти.

Да предположим, че сте намазали гърбовете на голям брой мишки с цигарен катран, като в същото време следите здравословното състояние на много почти идентични мишки, които не са били намазани. Ако първите заболеят от рак, а вторите – не, то тогава спокойно можете да заключите, че корелацията е причинно-следствена. Вдишвате тютюнев дим и шансът да заболеете от рак се увеличава, не вдишвате – и вероятността си остава на базово ниво. Същото се отнася и за емфизема, бронхитите и сърдечносъдовите заболявания.

Когато през 1953 г. в научната литература се появи първата разработка, която показваше, че – ако бъдат намазани на гърбовете на гризачи – съставките на цигарения дим предизвикват появата на злокачествени тумори, отговорът на шестте основни цигарени компании беше да започнат масирана обществена кампания за оспорване на спонсорираното от фондацията „Слоун Кетъринг“ изследване. Същото направи и корпорацията „Дюпон“, когато през 1974 г. беше публикувано първото изследване, което показваше, че техните фреонови продукти атакуват защитния озонов слой. Има и много други подобни примери.

Може би си мислите, че – преди да отхвърлят неблагоприятните за тях резултати – големите корпорации първо ще вложат своя огромен потенциал в проверяването на безопасността на предлаганите от тях продукти. И ако са пропуснали нещо, ако някой независим учен посочи възможна опасност, защо ще протестират? Дали биха били по-склонни да убиват хора, вместо да загубят част от печалбата си? И ако в един несигурен свят все пак трябва да бъде допусната някаква грешка, не трябва ли тя да е насочена по-скоро към защита на потребителите и обществеността? И, между другото, какво ни казват тези примери за способността на свободната предприемаческа система да контролира сама себе си? Дали това не са случаи, в които поне частична правителствена намеса няма да е в интерес на обществото?

През 1971 г. сред корпоративните задачи, които са изложени в един вътрешен доклад на „Браун енд Уилямсън Тобако Къмпъни“, присъства и „да се отстрани от съзнанието на милиони хора лъжливото убеждение, че тютюнопушенето причинява рак на белите дробове и други болести. То се основава на фанатични предположения, неверни слухове, недоказани твърдения и ненаучни изявления и хипотези на търсещи известност опортюнисти“. Компанията се оплаква от „невероятната, безпрецедентна и престъпна атака срещу цигарите, която е най-голямата клевета и злословие, срещу който и да било продукт в историята на свободното предприемачество. Това е престъпно злословие с толкова големи размери и последствия, че можем да се запитаме как е възможно един подобен клеветнически кръстоносен поход да бъде в съгласие с конституцията, която по този начин е оскърбявана и нарушавана“.

Риториката е съвсем малко по-разгорещена в сравнение с тази, която от време на време цигарената индустрия предлага за обществено ползване.

Има много марки цигари, които рекламират ниско ниво на „катран“ (десет милиграма или по-малко на цигара). Защо това се приема като достойнство? Защото именно в труднотопимите катрани се концентрират полицикличните ароматни въглеводороди и другите канцерогенни вещества. Дали рекламите за ниското съдържание на катран не са израз на мълчаливо признание от страна на цигарените компании, че тютюнопушенето наистина причинява рак? Да…

„Хелти Билдингс Интернешънъл“ е ориентирана към печалба организация, която всяка година получава милиони долари от цигарената индустрия. Тя провежда проучвания върху пасивното тютюнопушене и свидетелства в защита на цигарените компании. През 1994 г. трима от нейните техници излязоха с оплакването, че висши служители са фалшифицирали данните за съдържанието на вдишвани цигарени частици във въздуха. При всички случаи измислените или „коригираните“ данни са направили цигарения дим да изглежда по-безвреден, отколкото показват измерванията на техниците. Дали изследователските отдели на големите корпорации или наетите от тях външни изпълнители някога са установявали, че един продукт е по-опасен, отколкото съответната цигарена компания е обявила публично? И ако да, дали са запазили работното си място?

Тютюнът води до пристрастяване – според много критерии дори повече от хероина и кокаина. Това е причината – както се казва в една реклама от 40-те години на XX в. – хората да извървят цяла миля за „Кемъл“. Убитите от тютюна хора са повече от загиналите през Втората световна война. Според Световната здравна организация всяка година пушенето убива три милиона души по целия свят. До 2020 г. броят на смъртните случаи ще нарасне на десет милиона – отчасти благодарение на масираните рекламни кампании, които представят пушенето като нещо напредничаво и модно в очите на младите жени в развиващите се страни. Част от успехите, които цигарената индустрия има в разпространяването на тази смес от водещи до пристрастяване отрови, могат да се припишат на общото непознаване на начините за идентифициране на измами, на критичното мислене и на научния метод.

Лековерието убива. Буквално.

Вашият коментар