Яки цици!


Мостът (Аспарухов), пътя и блока –
идвам с теб да походя.
На балкона си –
и вглеждам се в теб…
Без гащи, без шноли,
с розовите чорапи, пак.
И нещо, май нещо тревожи,
а виновен е скучният свят…
Мечти но с прегради
се нижат в гадна мъгла,
а ти с власт над живота
създаваш смеха…
От твоите цици, очите горят –
и капчици мирис в косите,
като звезди във Вселена –
искрят…

Вашият коментар