На Ж.

Дъхът ти свят е в тази нощ,
духът ни – слят под небосвод.
И чудно, и вълшебно –
да те цомбя искам, цял живот!

А аз над куп от книги се крепя,
прегърбен, уморен със пламнал вик –
с една-единствена идея,
да гледам твойто дупе всеки миг.

Ти си тъй неповторима –
циците големи са ти ген.
Но винаги отново се завръщаш
в тихото пристанище – при мен

Leave a Reply

Please Login to comment
  Subscribe  
Notify of